Служителите на МВР

Оригинал, изпратен от tochka на 26 Август 2011
--------------------------------------------------------------------------------
Помощ!
--------------------------------------------------------------------------------
тотшка,скоро разбрах чи съм откривател дасаеба на разни нещица нещо кат васко дагама. шо праим опити сас себе си. батка, моем ти кажем чи уткрих че вълно от овца помага при кашлицо, ма не неква лабава кашлицо, стаа вапрос за здрава, толкуз здрава чи кат кашляш лицето ти вдига тенпературо и то 39 градуса ебаси. таз вълна нетребе да е обработена, а требе да е начурал, привеждам туи требе да е вълна туку шо устригана от овцата. кат обем некаде около едно двулитруво менче. слуд туй си е турвате на гърдите преди лягане и спите с неи два пъти. оточнявам първу че вълно много мирише, казвам го от личен опит шо възглавките ми са от такваз, тъй съм свикнал да спим с тази смрад. действа ми опияняващо и сънувам приятнаи сънища дагиеба. приди имах идна възглавка от парченца дунапрен. напраих си е сам като защипвах и дърпах от седалката на дядовата волга, но мноу се сплескваше па и хърках ебаси и са наложи да е внедрим у покриво кат изолациа. та за кашлицата, язе преди мноу кашлях батка, га се събудим и кашлях пет мунити приди да си напраим гимнастико с брадво да свалим температуро ебаси. след идно стрижване на овцете, една вечер тъй съм спал чи съм разпрал мемори въсглавка с носа си /притполагам че съм сънувал че съм глиган/ и една топка вълно са е замутала у руното на гърдите ми. и на сутринта мое ти кажем батка чи изобщо не кашлях. на другио ден па спах тъй. сига имам и ьорган от вълно за зимо и вече не буледувам благударение на тва саоръжение. и брунхид съм ликувал дъзнаиш. сига съм се заел да постигне невазможното точка, а иминну да намерим приложение на вълну при лекуване на махморлога дагоеба. гат е уткрием щи кажем. инак се радвам че си по- добре.
..................
направи ли си седмичния план?


За сутиена при животните:
батко гулит, язе имам девет овце, три кузи, един пръч дагоеба миризливия и две крави ебаси. и сичките са културни жевотни батка. у викендо им правих сотиени,саму на тез де имат вимета. ши питаш шо сотиен да имат? мноу просто батка, гат заспят при животняте идват кумари да ги хапят и то пу цицките дагиеба шо немат вълно там, точат им млекото, у миналио четвъртак беха източили две вимета ебаси навлеците, мислих язе да се съблечем чисту гол и мен да апят, ма не става оти язе имам вълно насекъде батка, та затва се наложи да вземем мерки протиф таз напаз. първу направих калъп батка, шо трудну са фаща размеро, оно едрее и са смаля кат ги издуим. язет си говорим на глас кат съм сам, и си казах заплашително - туй проста рабута заеби, с формуля ше сметнем къф сотиен да ги напраим? ут наблюденията ми връз дуенето знам чи вимето на кузата излиза 3 литра млеко, ут увцата 1, а ут краво 6 ебаси многото. зех ут унез чревца де са си ги турвали ората гат са ръгат данфащат кожни болясти батка. напълних ги сас саответно сас вода и така зех калъпо. жалку чи у бурдата нема кроики за таквиз сотиени дагиеба задръстеняците. сотиените ги направих ут черва батка, оти моите жевотни са с пирфектни черва, какту е казал ленин - вътрешната красута е по важна ут външната, червата им са чудни на вкуз и на формо оти вадат барабонка сфера с размери идентични кат тези у главо на гаос и у там у енциклупедио, затва моите животня са мис мистърки и там други такива неразнебитени животни. на крайо турих ластичко утгори на сотиено да мое да връзвам и развързвам и дане убива на хайвано кат легне да спянка, ут два дни немам загуби на млеко. мтваи е каратяго, надевам се че изчирпателно съм утговорил на вапросо ти касаещ сотиен за виме и барабонките батка

“За прасето и хубавите ябълки”
чичо, язе ощи не съм зел прасетата дагиеба, дубре чи ме подсети батка да звъннем у фермата та да си напраим плано за викента чи е време да се зима прасето за коледо. сига по темата, оти ми допадна, сека гудина по туй време си зимам два три приплода и си ги угоявам за Коледните празници батка, оти са ми любими, празниците на прасетата, па без свинско не е коледо, некак се обезмисла празнико ку нема на суфрата чирвено мясо. язе утглеждам прасетата у кочино, коят е специално пригодена за уют на животните за да са щасливи. праил съм кочината по проект на инжинер изкупирано от некермано, имам раздришение на упщината, саответно съм е въвел у експлутацаиа с дукуменд от рднск оти е желозебетонна пустроиката ширеща се на десед квадрата дагиеба. има и уграда и то зидана с битонни туфли. при тва пулуженио прасе ниможе да избега и да яде кво си иска. оно яде кот му дадем батка. па язе ябълки не давам на прасето шо има мноу малку билтъчини и хулистирол и ше стуе хиляво, оно яде само ярма за да едрее. затва язе неразбирам кък прасето ши яде убава ябълко. дури ку приемем чии пуснато да припка и дриска у дворо и чи има ябалка, пак ниможи да яде, оти арна ябълка е на дърво а оно не мое се катери, па ку има паднало доле тя ше е гнила, тъи чи мноу е спорну дъл е верна таз притша. ку некои храни прасято си с арни ябълки, значи прасето не е хитру, а ступанино муи е мноу прозт дагоеба разсипника.

у мото село нема кражби дагиебо, шо кварталнио отговорник се е справил с битувата пристъпност чрес непупопулерни мерки, дури има медал от кратунка даден му от упщината и ут кмето за наградо, никуи нищу чужду не бара, за пет гудини има саму идна ригистрирана и то фълшива кражбо и тя беше чи на баба стоика и уткраднали фибата и ластичката за куса, кат посли утговорнико останови след дестина дни и толкува експертизи и навъртени пеш и с кулата стотина килуметра чи мъжът и тянко самусвала гии зел да привържи тиквата за асмата чи вървела на криво. та спукоиствие дагоеба, но таз година мноу суша, кладенците пресхнаха ебаси, утгори на сичку и вудупровочика иван аварията спря източил иазовиро у лозято си, а уж му праил профилактика дагоеба. цел месец без вуда изкарах. моио съсет въркулако има сонда ебаси, па не дава вуда, поне да заложим джибрято, викам му -оу, чичоуу, даи триста и дваиси литра, чи ши са убезводним заеби. а он недава. праи са на глух дагоеба хайвана, чешеше се по димбелицата уригна и се скри у избата дагоеба кълмуко. ядосах се, тваи съсет лиии? кък можи такова нещо. риших язе да напраим сондо до негова ма по надълбоку чи да фанем негувота вуда и да му присъфне дагоеба, ма мноу скъпо ше ми злизе да му напраим таз мръсутия.пу нашио краи на къро има идна билка мноу трънлива, куят деиства идинствену на злите ора, излизат им разни нища по телото кат лунички трънчета, бръдавички и други такива шарени нещица по кожото. риших да напраим чай и да му дадем да пии дагоеба серсемо. направих чаио станах у полунощт и му полех с чайо магданозо с пръскачкото де пръскам с тутален хербицит плевялите разбъркано с миксир 2,6 към 2,6. слид три дни батка му излезна пъпка, ма знаиш къде? на клепачо и то утвътрешната страна. кат мига гу дразни и гат се спука тече у окото, а ку не гу бършеш и миеш мухъл фаща,едар мухал кат паяк батка дагоеба. он цела седмицо не излезна ут тех оти циври ут пъпкото и хаби вода да си пличка очото, дукат не изхаби запасите си пъпко не миряса. и за сичкото тва е виновен кварталнио утговорник оти не беше изпратил куха бланка да попълни авариата с кухата си димбелица

избури на село
вии знаите чи язе съм селяндур и то голем батка, ма толкуз голем чи напрау сички селяни ми завиждат за просперитето ебаси. мото село същу кат китайтсите сека гудина е гудина на нещу си с таз разлико чи не са пуфтариа кат технио ебаси елементарните, а секи път е различно дагоеба, и тва предание е ут неулито. има батка и ощи една разлико у китоискуто, до краио на годино некъде уктомври не се знаи ква ше бъде, ришението се зима от селяните батка и то с бюлетино, праи са къталог залипен на прузорецо на читалището ут които моеж си избереж тва-унва и така дагоеба. таз гудина и то календарната батка, избурите са у същио ден на кото ши са избира квои ва е фпечатлило у селуто. и за да ма расберете ебаси, ши ви дам примяр, минялата гудина беше годино на кочо, оти дивдисе пруцента ут овцете рудиха кочуве, дури са пръкна един коч с голема висулка и то синя на цвет и голема кат виме ебаси измекяра. та сички сакаха да си уредят овците да ги мандахерца с висулко. и тас гудина имаше доста урожай по великден ебаси. наску с ифата спечели доста, шо он кара с нега вар, а она требе за замазване на десетките спукани тухляни фурни ут експлуатацио заеби кво шкинбе утпрах. то пу селата върват такива матряла вар цемент, па у градо не, там нема кво да са циментира. затва у хоримаго има винаги пресен цемент надиплен до чувалите с жито. язе знъм таз ква гудино ше бъде ебаси, ши бъде гудино на мухато. мноу мухи има батка, сичкуи у мухи чернилка батка, гачи сички мухи ут целата област са се събрали у селуто за да кацат и плюват. оти не е пръскано с утрово, кмето си тури завесо на прузорците да не вляаат при ниега. кмето утнову сака да става кмет, па он нищу не направи тос мъндат, а нъпротиф баталиасва кот муи пред учите. он проспа целио цикъл прес които требеше да чете и пудписва важни докоменти с учила на учите, не батка, он прееба сума ти въсглавки дагоеба, кой кво праи он спи и хърка с пудсвирване. язе съм ви расправял за иван ъвариата, от вупудпрувочика на селото, та он е бричет на кмето и то първи дагоеба. и са праи прупаганда, пак спре водата прес викенто идиото. врътна кранчето у три часа сабахлян и чек у седем вичирта кат почнаха нувините по втора пруграма развинти врътко та тръгна вудата. тос път мноу се ядосах, оти брах смукини и са нацапах с тех и с унва белото ут листата ебаси, па и мухите ма нападнаха, тес мухи хапят и то само по главо заеби, язе съм плишиф и сигур затва ми кацат по кратуно. па и незнам кък да ги отебем, бех са намазал привантивну целио с препарад за лисни въшки. батка не е истино как ма засербе, сигур съм имал некъде и за последно ме хапеха неистуво. първу не повервах чи са ми покарали листа за да ма апят, но кат друнпах памуклио и пугледнах у пазво видех лозова листна маса, така едновруменно хапан ут въшки и мухи, слизнах ут стълбо и утидох ду къщо на иван ъвариата. он живее на мота улицо по надоле у посоко на афтугарата ебаси. погледнах да видим дъл е на къро да циментира тръбупроводо и да управя ъварио, па он спи дагоеба търтео, същио кат бричет си. засърбе ме посилну не се стърпех и се прумуших през дупко на мрежата на оградо кът кучето му да се дукопам ду неговата външна баня. имаше вуда и то топля, от боилер, он и боилер си напраил такъф слънчеф. ут пет черни тръби фистоидесет четериметрови гии свързал успуредно с мъркуч качени връз баньо. разсъблекох се и са искъпах ебаси кефо, дори премахнах лозовио масиф, петите си стърках, испрах си и дрехите, вода мноу, саках да пуснем мъркучо барим да измиим и варбурго дагоеба, напрау си пракарах чудесно ебаси. язе съм мноу дебел и праям мас у боркани и лиутеницо понекога кат искам да си уцапам ръцете, които пудреждам у избо за черни дни през зимо гат затрупа снего вилаето ебаси. с нега си праим филио намазано с мас и пуръсяна утгори сас захар ебаси кефо, холистирол, къф хулистирол? тваи глупузт, при мен нема такъф матрял. язе знъм как да гу уништужавам ма нема ви кажем оти нямате мас у избу. у селу сички сме земеделци и живутнувъди и то сплутени бес кмето. затва сметам чи таз гудина ше е на мухата и се надевам повиче да нема ъварии чи симбиозо муха-ъварио влиея зле на лозовите насаждания ебаси.


балансо?
селска мода ебаси е убфанала нашто прикрасну селу. оти не стъпчем на една место, а са развиваме батка шо и нии сме ора и имаме нужда да сме ф час. ся на мода у селу са тез гумяните гривни дагиеба, сещаш ли са? унез баланс нещу си и утгоре де има нещу бело лъскаву. химио батка, винаги мае влечало да си праим опити & експерименти с квот имам ебаси, убужавам мензурки епруветки и други такива стъкларии пълни с шарена водичка с куит да си играим. та ришиф да сам да си пруизвидем такваз гривна ебаси. и язе да съм балансиран. първу търсих у избу цървуля ут детсвуто, ут онез де си загащвах ританките, посли ги утрезах на лентички дами става на китко и залепих с цедвеста утгоря им люспо ут риба. тъй бях вечи мудерен. и за да усетим балансо са качих на зидана уграда да одим кат балерин. успех батка, дури си зех лента и напраих пирует сас салту, слет куето се узувах паднал у коприво, кат преди това минах през шипко, там де е кошеро с пчилите. разпра ми се клино, пулучих страшни рефлекси батка, низнам как съм се върнал утгоре на зидо да прудължим аеробиката. таз гривна наистина действа, узъдъчен съм ут пауъра и които ми дава и енержито което ми втъквя. та снощи не сии е свалих и спах с ней, на ръко. и гат се събудих видех чи люспо е нема уплаших са чи съня ми не е бил балансиран, завъртех и убратно шо са е преметнала и люспо утрази слънцето у зеницата ми. разсъних са, усетих по пулсо си че наистина съм спал балансирано. но ушите ми заглъхнали, ни чувам, фанах си нуса с пръстите и духах десет минути, управих са. дуволян съм чи съм химик дасаеба. така с таз гривна вече нема се налага дури и да балансирам гумите на варбурга ебаси

секи се уплаква ут кунденз ебаси. язе пък не, оти ми аресва и сметам че е пулезен. дури сам си праим у назе да тече вуда по стъклата ебаси. зашто ли? оти тъи си пулучавам бисплатна вуда. дури съм си уплатнил прузорцята с ипуксидна смула, да не бега влагу на вънка, троинокатна дървина дуграма, кату мижду стъклата съм турил стъклена вата и то по две парчета по 20санта заеби. па под прузорицо съм мунтирал улуци батка кат крайо им свъшва у легено. язе мноу убичам зимо оти имам бисплатна вуда. забелезал съм чи кат ядем фасул или други такива варива кондензо ношно време е повичи. затва сметам чи старио фасул е неразделно свързван сас зимо и сас сметката ми за вуда ебаси.


http://www.facebook.com/photo.php?fbid= ... =1&theater

ут утри искам да завали сняк, да стане мноу студено батка. аде вече да идва тази зима, не зарат другу ми зарад празниците. имам нужда да се залежим угоим и да качим дватрииси кила ебаси

Facebook

оно днез си завале батка, сутринто завале чаканио снег ебаси, па точну тугаз га зе да прифърча ми дукарахо въглищта ебаси. у човали ги бех пурачал, нъл съм иврупеец дасаеба, па и по лесну да е. га доиде каимоно ги исипа у центара на улицо заеби. цела сутрин ги мъкнах батка и то с куличката /оная за вар и песак/ със скърцащото колело ебаси. до къснио слитобет бех навъртел укуло 15килуметра, напрау уткачих батка.двехиляди и пестин кила. кат ги распукъсах човалити да видим ко има вътри, са указа чи пулвината са прах ебаси. та риших да праим сибирски брикети батка ут прахо. идео ми беше да бъркам прах сас снег, кат цимент го увъртолвах, праих фигурки. глеам саседите ринат снег, па язе рием с лопато прах. по посли са сетих батка да дубавим и трицо. оно сеидно тши бъркам цименто с баластро, па кат замръзна и гу метам у печко.арно топлят тез сибирските ебаси. та рекоф да спестим некои леф данфърлям прахо, и си направих таз мешаница. па мноу гълта тва чудуо заеби. кат пучивам ут бъркалото съм дижурен парнаджио, кат заредим печко се врътам да бъркам брекети. та батки дъ знаити чи пръхта ут брекетите омекотяво смрадовете дагиеба. сега туку що си померисах памуклиита дукат пишим и ми се зави свет от таз сяра батка. утри сметам да напраим пълну убгазйване на селу. па дано е студено дагоеба извратеното



Facebook

по време на отпуско се занимаах не само с агрономство, а и с джобове батка, шо съм привърженик на джобовете дагиеба готяните. на сичките си дрефи имам джубовя и то пу много ебаси. саму на памуклио съм пришил укуло три квадрата брезент за джобовя. дури на слипувете имам батка джобовя, че и три вътрешни съм пришил, кат двата са сикретни с дзип, а дргио е за молиф. сички слипуве са в този вид. джебовета са неубходими да мушкаш разни нешта. язе винаги си държим ршо летото у тех да си турвам биро, тъи ем ше мии ладно на гърба, ем ши имам биро наблизо батка. у моменто по дрефите си имам над стоипедесе джоба батка, прибруих ги, само на чурапите са девет, мима чувствуто чи тъи тежим поече, некаде с дваиси оки над дупустимото ебаси. джобовете дагиеба са жизняна необходимуст на чевечеството. што? штод га обикаля чевек винаги располага с место, язе примярно га одим на пазар не си зимам турба, оти имам джебове на корем. га о

къф тоя санта клауз дагоебем? насекъде негуви пуртрети за закичили из село и у градо ебаси агитациата. изчекна се тоз народ, шо дагоеба ут запат ни прубутват техни стърчоци? чи нии си имаме батка и то предустатъчно. първу ни прубутаха дедо коледа, свикнахме с нега, са се упитвад и този дедо да ни натресат. то затва застарява нацио ебаси. вии ко мислите, нужну лии да приемаме чужди стари ора и чужди празници при пулужение чи си имаме предустатъчно батка? язе сметам че тоз дядо требе се върне ут там де е душъл, заино с дубитъко де води сас себе си, за кво нии? тоз дубитък деи с нега ши дрискат из пътната мрежа, посли кои ша чисти след навлеците? идват разни чужденци, цапат, праат си квот искат а посли нии да опраяме слет тех, без дури да плащат. аде заеби. язе признавам дедо мраз и брад му дед мороз. га бех малък он ми носяше пудараци, с нега съм сфикнал, оти па ми носи батка. язе фчера си написах писмото на кариран лизт и гу пратих по кориеро до нашо дедо, не на тоз чуждио. оти мноу съм слушкал през таз годинка, пужелах си шест опитумени шаряни папуняка, осем мисирки с два тона мисир у човаля /у плетени чи са по здрави/, никелиран теглич за варбурко. у нашто село дедото идва приз нуща ебаси, дуся не съм го виждал кък са намушва през комино, кък ли гу прави? язе разширих комино зарад него, но па е тесен, шо пробвах да се натикам у комино летото и заседнах ебаси, точну между плочо ебаси късмето, цел ден стоях ебаси, пу време на престоя останових чи у комино и ъсфалт имало дагоеба, бръкнах у вътрешино дшоб на потнико, извадих найлонки и лъжичко, започнах да гребем и тъпчем с асфалт,първу изгребах пред лицето ми, посли надоле, най трудну ми беше да гребем доле, оти турбити стуяхо утгоре на димбелицата ми, асфалто ми требе за закърпване на дупки на улицо де живеем, напълних и трите турби ебаси, убезвудних са, дубре чи владеем його, надух си коремо с въздух, сажда и спуках комино, фръкнаха из тавано единички ебаси мръсотията, станах черен гаштьо, но оцелех. та сигур дедото си гълта шкинбето инак и он ше заседне кат гаштьо и нема да има родараци. сметам че с тоз широк комин де го иззидах за дедото тази година ше имам папуняци за коледа

прикъски? и язе ги хъресфам. сека вечер си разказвам пу една прикъска на глас ебаси, инък нимоем да заспим батка. дури и кът съм пил ръкия пак си ръскасфам наглас, въприки чи нищу не ми са расбира, оти ракио мии замотала димбелицата, яз си е сфащам. язе знам мноу прикаски, над 1001 са дагиебем, но само селски са ебаси кефа. ету снощи си ръскасах идна прикъска за брумбъла га си забравил де муи дома и са загубил загеба пияндето, кацнал у чужда нива след кат испил на бужата кравитшка винцето. язе не аресфам чужди прикаски, а саму български не къкту казва билбу лъжи. глупузти. сички прикаски на гаштьо са истина. слочайну ку некуи иска моем му раскажем некоя селска прикаска

нувугодишна немам, другата седмица батка. бех ф отпузка батка и щи разкажим за нега, по време на отпуско се занимаах не само с агрономство, а и с джобове батка, шо съм привърженик на джобовете дагиеба готяните. на сичките си дрефи имам джубовя и то пу много ебаси. саму на памуклио съм пришил укуло три квадрата брезент за джобовя. дури на слипувете имам батка джобовя, че и три вътрешни съм пришил, кат двата са сикретни с дзип, а дргио е за молиф. сички слипуве са в този вид. джебовета са неубходими да мушкаш разни нешта. язе винаги си държим рътсете у тех. дури немоем заспим ку пижамо нема джобовя и ръцете да са ми у тех ебаси конфорта.таз мания за джобове тъи ме дукара батка чи си исфърлих мебелите ут назе и вместо тех турих пердета насекъде, и там да немам прозорци същу, ка на пердетата дагиебем им турих джобове. и тез пердета са ми мебелите батка, леки конфортни, сам ги местим размествам, моем ги сменям сека година бес да ми са утрази на бьоджето. устана само на потниците да им пришиим джобовя на гърбовете, шо летото у тех да си турвам биро, тъи ем ше мии ладно на гърба, ем ши имам биро наблизо батка. у моменто по дрефите си имам над стоипедесе джоба батка, прибруих ги, само на чурапите са девет, мима чувствуто чи тъи тежим поече, некаде с дваиси оки над дупустимото ебаси. джобовете дагиеба са жизняна необходимуст на чевечеството. што? штод га обикаля чевек винаги располага с место, язе примярно га одим на пазар не си зимам турба, оти имам джебове на корем. га одим на пучифка не ми требе куфар, целио багаж го турвам по джобовяте и сичките дрехи с пълни джубове ги фкарфам е специалну ушит джоб за пълнене с джобове. та така батка, отпуска е прекарах в джобове.

оти е пу темо заеби. за мен колядата е празнико, унва другото дагоеба не гу признавам батка, кво е там нова гудино. ощи ут малък се чудим ко се пръзнува на тва кълиндарно чесло? вапросо мии искрен, оти дагоеба не пръзнувате нова гудина на 10 фебруаря? некви ъраби са събрели и избислили арабските числа, посли некви други де гледат небето с монокли исчислили че гудино е 365 дни ебаси. а некаф с простата си тимберица е направил календаро кат турил крайо 31дикенвря. що бе? кък гу реши тоз? ми да беше турил друга дата, не че има некфо знъчение дагоеба тъпото. и кво да пръзнувам? нещу де почва и не гу знам квои е, ми ку пукнем, излиза чи съм пръзнувал гудиното у която ше пукнем, ебаси што мазохизам?и за кво да се радвам на некав календарян ден ут некаф чевек на коиту никуи тук не му знаи името. аде заеби. язе не празнува такива неща на куит не им знам крайо. за мен таз дата нищу не значи и за тфа язе ше си летнем у осем, поне да поспим дукат почнат да фърлят бонбите, дагиеба вандалите. виш колядата е убаво. оно има смисал, оти е руждество батка, па и язе имам нуждо да постим шо мноу се натрових с тез меса, та на бъдни ветшер ше апнем постну, тоезт да пудтготвим стомахо за натварването на кует ше гу подложим на другио ден.

нищу не учаквам. учаквах да ме ритнат ма нещат и язе се расърдих. равнусметка не праим, оти ше чакам дядото да ми донесе папуняците и нема да имам време да се занимам с несвойствени дейности, усобенно със сметане и то равно, първу шо незнам кък се смята тфа и второ дури да знаех на сметалото топчетата ги изкълвака кокошките летото. язе мноу съм слушал таз година и засложавам подарако кото сам порачал с писмяно изведено заявление ебаси. къкту сека гудина и на таз коляда ше съм сам оти никои не ме сака ебаси, па и язе не сакам никои, ше седнем пред бумнтящуту чуду на таборедка, ше си натоплим шкенбету след тва гърбо чи съм схфанат, посли ше си упечем две филиики убръщайки ги с машата,че ги пуръсим с бълканска тшубрика и се нагостим с постну ебаси йогата съм, ште ги апнем сас два броя седем пот и козя сиряне ебаси. мен мноу мии арну батка га съм сам пу презниците и нема укуле гаштио разни дръзнители и вредители коит да ми пречат да си прекарам пудубаващу. нещем да ми щракат ланпите да трошат ток, не ми требе да плаштам кефо на другите. шо съм спестовник у назе се осветявам с борина, та затва сметко за токо мии шиснаси лева и то за два месецо. други вапрози момче?

в тихата свята нощ, стария войник гащьо стоеше пред зачервеното бумтящо чудо в поделението и въртеше с клещите клапата на кюнеца в такт с разлепящото се тиксо уплътняващо прозорците на спалното помещение. капрала лежащ до печката се изнерви от валса което тиксото и гащьо сътвориха, изправи се и отиде до прозореца с валсова стъпка, погледна навън през рисунките на стъклата. протегна си ръцете докато му се показа косматия пъп и счупи дръжката. силният вятър пищеше през отвора на счупената дръжка и навяваше суграшица на купчинка на пода. гащьо влезна в ритъма на вятъра, получи се коледна песничка. всички замълчаха. замечтани заслушаха виртуозното изпълнение . черния стамат първи проговори - гащьо? ти си голема раута батка. гащьо се наведе, подпъхна жълтата партенка в кубинката с помоща на клещите, изправи се и кашляйки заклати пръст по посока на капрала - еи, мурджо, браву на теп бре, таз вечер ши доди за пръф път на коляда некаф дедо, ко зяпаш там? капрала не мърдаше. гащьо се зачуди дали не му е станало лошо, ущипа го за ухото с клещите. капрала не помръдна, продължаваше да гледа навън. гащьо се взря навън, нищо нямаше. он имаше авторитет в поделението, тъй като лично той беше измислил "парденката" и е беше внедрил в поделението като обичаен коледедно - новогодишен подарък. не партенка, а парденка. двете си приличат само по това че миришат. коледните парденки са специфични подаръци, няма да обяснявам че се влияят от киселинноста на зелето. капрала мръдна с уши, съживи се от подаръка. всички знаеха че парденката е лично за него. мина коледа, нова година, в поделението единствено се разменяха между войниците подараци парденки.

един ут саседите ми са казва васил, па язе му викам гасил, шо ми аресфа на сменвам първата буква на имената на ората батка, па и на моито сам е сменил шо се кзвам тащьо, и га му кажем на гасил - гасиле, пак ли запали шумо та окади целото село зеаби листата, он се сърди. за ко са сърди тоз гасил? ти кво мислиш бремена? требе ли се сърди гасил? не за друго ми таз шумо мноу пуши даеебем, толкуз мноу чи пувиши тенпературо у селото до цели 20градусо и то прес месетс ноенври ебаси.подлъга ми овошките батка. днез сявах увошки, праскуа и чирешо. два реда по десет метра измаах. та се надевам след пет години чирешо да почни да връзва, инак ши праим топчета от неи да гърмим на нова гудина дееба тъпия празник. кво са утплеснах, язи ви распрявах са гасил, та гасил е млат, некаде укуло 4-(0 гудини, живеи сам дагоеба, и он нищу не праи, саму пречи батка, га легнем да спим гасил почва да копа почво с кол, блъска ка хамалин ебаси, два часа дукат спим он блъска. а га изрови целио двор цепи дърва, и туи гу праи секи ден ут два ду четири часа ебаси. та съм ришил да развъдим стутина невестулки и да му ги пуснем у дворо да му припкат барим спре да тропа след ракиино време.

Че то изобщо живот има ли?
живото днез? арен е. усобену ку има пукраи мен папонятси батка. тез жевотня ме праат штъслиф ебаси. напално са преспособиха у селзски ословия. живото е лек га чевек глеа животня, га има пукраи себе си дубитак кото са чеше по оградо, кокожки да припкат пукраи меня и папонятси да фъркат ил други пу сопствен избур. важну е да глеаж жевотни. сига кат има снег у дворо и га погледнем кокошите стъпки у нега живото ми спира. язе съм все на 21 батка оти глеам катър и пръч. за гаштьо жевото е ф оснофно нъправление жевотновътству. зъмислете се батки оти стъреете? остроиството на начино на жевот требе да баде екологичян. примярно язе съм се преспособил да живеем кат ората ут неолито, не за другу ми штот тугаз съм се рудил и тъи съм сфикнал. замисляте се вии кво сте напраили дуся, пусяхте ли едно дърво? ил поне хразт? ко ши устане след ваз? язе га бех на шест гудини парвото дарво коет засях  беше един чинар батка. тоз чинар сига е неи старуто дърво у околията. запумнете батки, живото ше ви мине и ше устане след ваз само тва коит сте напраили.

Петък, 13-ти:
петаг тренаизти ко е тфа?. чичо ninja, туи арен ден дагоеба, оти е петаг, а петаго е наи убавио ден ут седмицо. през петага са путшива актифну посрествум кисилу млего, събират се сили за сабутада шо е ден за хамалагоио батка. нии хамалите требе да са поддържаме не требе упуручаваме петаго с обидни думи. па тва 13 мен исобшто не ме бърка оти не съм по грегурианскио галендар дагоеба, а по етрускио ебаси праулинеинуто, дури и да бех по вашио галендар пак немаше ми умота петаго. оти ку карам по тоз вашо галендар и га се падне кад днез ми варви ебаси. пуследнио път га се слочи па така видех моногиня, касмед извадих батка, да видим такова голо, не на вестнико а истинску и то у селото ебаси, инак язе се ги виждам у гръп ил па ни ги виждам га пишкат у кенефо.язе не вервам на тес дати, оне само объкват чевеко, карад го да помни некви ненужни измислени дни дагибаем. немоем расберем чичо хсхть оти некои ора са стрескат дури на сън га чуият петаг тренаизти. ми га се стрескат дъ преминат на римзки цифри, тъи ше им е по леку дагиеба.  язе имам и индиански наклонности и сявам разсадо на таз дата хау!   пуследнио път петаго засех цел ред бхут джлокия до дросеро, и унва кат прималело от глат захапало да яде чушку и пукна ебаси . ора искряно ше се радвам ку никуй от вазе да не е на галендара на маите. па тез маи са ебаси неврастениците дагиеба. дълбали по каманаците и по скалите некви рисунки га сме паднали под турску ропство, и след пестин гудини некав очко отишъл там на камъко с рисунки да се пъне и да глеа, и кухата му димбелица като е напекла слънцето по чукарите пръкнала чи некаф камък мое да бъде галендар и чи свършвал таз година дагоеба пияницата. у нашио кър същу има камънак и скали, оти не доиде да го заведем де пася козите и там да ровичка и след тва да твари у каруцата павета че ми требе за уградо да иззидам. чи ко? и по нашио краи са живели траки и те са имали галендар. и те са исчезнали. оти онзи с очилата не доде туке? винаги ни преебават чожденците. ку омник доде ши му покажем и една дупка пълна с рошави камани да го бутнем вътре чи да устане там цела седмица и да видиш кък ше  утфърли маите и ше признае траките дагоеба мошенико. та за тва язе не се занимавам с галендари. припоръчвам и на вас сащото дансе вълнувате ут теории измислини ут пияници с напечени димбелици.

язе па немоем бес тефтери у дшобо батка. тъи съм сфикнал с нега чи мии кат израстък дагоеба мъртвата кост на заднико. га липсва у заднио лев дшоб и седнем у варбурко да одим на раута съм под ъгъл 39 градоса спремо тавано батка, он сии напраил легло у седалко и прупадам даебем ямата, у сложебнио стол, у дьошеко също батка има дубки от нега ваопще насекъде къде седам има ямки. тефтеро сии неразделна част от телото ми ебаси. пулвината тетфер е исписано с пароли, а у другата чазт е пазим ку попаднем в неучакфана конбинациа. язе у него пишам само с молиф които пък е винаги на охото ми батка, за да моем истриим написаното и да ъптеитнем новата имфурнация. моите тефтери са по пестин страници дагоеба тукмаците, и зарат него съм с зашил  задните ми дшобовя са горя-долу а4 формад и съм съ пудсилил с колан и тиранти шо ми падад панталоните от нега.тефтеро мии необхудим шо понегуга записфам броячо на електромеро за сеги случай данма излъже имкасатурката на тог, записфам броячо на водомеро и други неща записфам у назе стига да имат въртещо се кръкче с цифрички.а у другио тетфер го носим у вътрешнио десен дшоп на памуклиита ил тренкчото и мии кат гърда ебаси,  да ми праи баланз спремо другио де е на панталоно.  у него записфам саму дати, дати на цикъло на краво, кузата и офцете и на сички коит имат цикъл, дури има и на съседките батка.у тоз тефтер имам рецепти за лечения. сига гу отворих тефтеро и глеам една ретсепта за лечение на сфинска тения, а тя е следната: за да излекуваш хайвано требе му дадеш газирана напитка и сладулет слет тва, ка цилта е да му раздразеш гърлуто, за стане червено, след кат стане оно почва да кашля. от кашлицата и от вибрациите у коремо и червата она излиза. язе последния път тъи го разкашлях прасето чи га са изкашля му фръкна тенията ут корема и тъи са заплете чи ми напраи шесметроф простор батка. та таквиз рабути батка имам записани. и бес тех не моем пребивавам, ку ги нема тефтеряте се едно съм с ампутирана чазт от телото ми.

низнам батка дъл е пил. пу нашио краи са пие вуда, а по често ракио. водата са дестелира кат ракио оти е много кална и варовата ут което пу зъбите са образува котлян камак. твърда вода батка, га сипеш ут чишмата у чашо и е забраиш цел ден на слънце, вечерта има на дъното камъни. съседо за пет години си построи къща от такива камъни дагоеба. сига вечи некуи ора си правят сребърна вуда, варят сребро и пият, уш било полезно ебаси. то и язе пробвах да праим такава ма оловна, оти имам пет акомолатора от варбурко. извадих олово и варих три дни дагоеба, пет кобика дърва изгурих и то летото в най колемата жега зашто да има по големо насищане с таквиз иони у водата. сварих десет кобика вода батка, и то оловна. и дане се развали требеше да е пием и да е ползвам. чак миналио месец приключих.  но забелезах че вместо камък по зъбите ми са убразуват не само пломби по дупките ами цели мостове ми са убразуваха батка, имам метални вечни зъби. тъи се насити организмо ми с олово чи качих 20 кила па не ми личи. сига за разнообразие одим си праим ренгенови снимки секи ден без да си слагам защита, и сички снимки коит требват за документ си ги праим на ренген, оти е по ефтино батка. та незнам дъл дедо е пил бира, но вода със сигурност е пил.

кот жълту?
што за идиотио гу измислиха тфа с тея кодуве даагибае журнализтитя? омотоха народо с тея тсветове, язе низнам ко значат тез кодове, па и што им требваше да променят класико? то сичку у кодове го напраиха дагиеба, кои кфо праи оне праат кодове и не да олеснят ората а ми да ги омотват батка. язе не вервам на пругнозите де ги четат по радиоточката.вчера одих на дофтур зарат кодовете, да ма преглешда, оти ни съм дубре, мота ми се главо и виждам кодове де ги нема ебаси, па у село има само ветринар кото лекува и ора в свободното си време. но язе одих у градо на дофтур, шо требвало да е чевешки такъф и да ма анализира и да ми предписфа илатши за да се упраим ут тез кодове батка. га отидох у канцеларио на дофтуро си сабух царвулята оти беха оцапани с тор данму отсапам фаянзо и устанах по шошоня. он ма пукани да легнем на едно кожяно легло, кат не ми даде завивка батка. задремах па он ми поръси главо с куркума дагоеба, га утворих очи видех че он сии напраил тракаща броеница ут замразен грах коят е размахфа пред учитеми дагоеба. утново ми се приспа и заспах ебаси. ама странен сън, чувах се кък хъркам, и да ти кажем доста интересни мелодии вадим. низнам ко е праил он дукат спях но ми изби ут главо кодовете батка. дофтуро сигур мии исправил гънката у мозако коят съхранява кодовете с броеницо. вечи съм ноф чевек, он ме излекува не помним никви кодове ебаси. а днез батка га се събудих, кодовете отново ме напънаха и прузрях че вчера съм ходил на дофтур които съществува само у моита глава. е до това моат да те дукарат журнализтите с техните кодове батка.

Трифон зарезан
е батки, тваи един ут наи-оважаваните празнитси. оти съм лузар и имам производни на гроздято. дуветшеро ше го почетем както секи ден по реда остановен с правилнико, законо и наребдо. при тоз студ кото мноу убичам празнико точно навреме дуфтаса. къкту казват старите лозари "нема студ, има празну буре". сметам кът се приберем, да подредим масата и сам да го отпразнувам ебаси готяния. оти нещем некои да ми разбърниква концентрацията по време на медитатсия и то точну по време на праснига. батка,тъи кату производната на гроздято мии мноу качествяна винаги за туи винаги си е пробвам сам. шо требе некои да са наслаждава кат мен? миналята година на праснига саседо ме издукара и са натресе у назе дегизиран като мен ебаси. толкуз добре са беше дегизирял дагоеба чи ниможах да се разпознаем. зайно го отпразнувахме, оти си мислех чи това съм аз батка. чек на другио ден разбрах за нарушената забрана за посещаване на гащьовата обител. цела вечер съм вдигал тостове с двоинико ми, ядох сам със себе си слънинка, водих дискусии, спорове, същото като секи ден и затва не съм осетил че не съм сам. ама сега съм подготвен и нема да пуснем никуи у назе дури и себе си батка. даж претпочитам зарат винуто да стоим отвън утколкото пак да бъда нападнат от себе си. или пък по дубре да стоим на тъмну и да заложим капани у дворо, ил па по добре да не слагам капани за да не ме хване пък мен. ебаси сложния празник, я по добре да става каквото ще, все пак празник е батки.

Честит петък!
батка, три празника един слет друг са се навъдили, язе съм самоук маистур и петага наистина мии кат ружден ден ебаси. шо съм известен мастор, ситшку у назе е самуделну като е кунструирану ут мен. нема нешту коет кат са преебе да мое ми се опре дагоеба да го упраим. пуследната самуделка мии боилеро. наложи се покраи тез студуве да спрем да се къпем на външнио поилер и да прегодим нов у назе на закрито батка. та поилеро гу направих ут казано за ракио, имам един такаф ут пералня усемдесе литруф. качих гу на тавано оти да има налегане, прубих тръбите на отдушнико и пуснах мъркутш ду тоалетно. посли требеше нагревател да турим, такъв намерих след дългу разглабяне на сичку у назе у пералня след като е изкормих, намерих и други ентересни неща у пиралньо, помпо например и пруграматур. енсталирах помпо и пруграматуро на казано за ракио. сига у назе имам програмирано къпане ебаси, настроивам пруграматуро кат се къпем, праи ми сичку, сапунисфа, мие, плакне ме кеф батка. сашту така съм измислил въжени спирачки за каруцо , кат впрегнем магарято и кат са засили дагоеба по нанадолништето, да моем да спрем, да напраим некои дрифт е такива глезотии си праим по нерепубликанската пътна мрежа, дури и ръчна му напраих ут парашуд. трудну беше дукат уцелим размеро на парашудо, оти при един ут опитите каруцо литна да худих ут другио на краи на баиро да е чекам ебаси диверсията. кацна бесавариино. та така батка убав ден сии маистурлъшкио петаг. тваи ден за творения.. утивам да размишлевам нат нова самоделка касаещта пудубряване на работата на снегопочистващтата ми машина чи са отшкава снежна седмица батка, и требе съм потготвен.

батка не мии ясно кво е тва въртене на тея дни и то така неориентирано бес посока вторник, вчера неделя, матйико пък брои като часовник на бонба. претполагам че тва безразборно връткане е измислено ут некав чевек които си нема работа, а не кат нас натварени, измислил гу е за да обърка нашио ритъм на жевот батка и да саздаде осложнения. баткя, ето сега шти дам примир: моита крава у петак се отели, кат плаценто е отделих за един мои френт, турих е у един найлонуф чувал и е заринах със снег да замръзне, а козата у среда ше се яре. напрау са сбърках батка. днес пък вторниг или неделя незнам. ентитусо, нъл гу помниш чичо? унва батка, де дава вълна дагоебем. та у събуто гу устригах, падна доста вълна, един кубик некъде, ма беше влажна, оти времето влажну а ентитусо е ангорско. и кат вленах у оборо вътре мъгла, никва видимуст даебаем, наложи се зарат тас лоша видимузт да влизам у оборо снаряжен с халогени на галошите и вентилатур на глава. така окомплектован го пустригах, три часа стригане ебаси, по погрешка  мен си постригах и на козите брадите, то зарат тва толкуз вълна падна ебаси. язе имам практика таз вълна коят съм устригал да е сушим у районното, той бодко знае как е растилам у коридоро и кък е обръщам на всеки 3 часа с търмъко. вчера дигнах овчата, а днес разстлах ентитусовата и моем ти кажем батка чи вторниго се указа наи-спокойнио ден въпреки, никви граждани не сакат да вленат, ут коет следва че ентитусо има двоино предназначение дагобае, а именно праи исканото вчера от матейко убратно бруене

убиштаната петътшна прикаска спетсиално за сисопет:
батка, тас прикаска не почва с имало едно време, а почва с ималу идно времи. та тъка, ималу идно времи един магданос, коиту магданос бил необикновен, не защод бил петгодишен, а защод можел да гувори. он бил самозасет на идно слънчиво мисто сопственост на дяду с идна ръка и мноу старчески петна по лицето, челото което му стига до вратът, ръцете абе целия е едно старческо петно у боквалния смисал и затва никои не полагал грижи за негу. затуи макданос се наутшил сам да се оправя и да не расчита на диаду за да стане бунсаи дагоеба. тва му била мичтата ут както беше малко семе коет прифърча он майната си и се самозарови на 1сант. в началуто му беше трудно оти у дупко в коят пупадна имаше мрафки тип зак, тез мрафки са занимават само с точки, и тъй като оно е точка дукат са вкурени непрекъснату гу вадят навън. на четвъртата гудина мрафките исчезнаха и са пуявил един чичку с прувиснал задник коиту мноу аресал макданос и ришил да са пугрижи за макданос за да стане бунсаи. кат началу чичуто се загаштил шо задника му мноу смъквал панталоно му до коленете и слънцето гу праил, турил си любимио червен потник кат и негу загащил взел мутико и го укупал, примахнал плевелите, фърлил козя тор, пулял го. макданос се охилил, шо му билу писналу от котката на съседите да рувичка у кореня му и да отделя миризлива течнуст у дупко. от системнио турмоз макданос се научил да ръмжи кът хималайска мечка зарат нега. чичуту с висналия задник на втория ден ришил да напраи тонел за макданос за да се чуства по дубре, пу време на мунтажа макданос се искашлял, от уплахата на чевеко пръцнал и заднико му се силиконизирал, загледал се в макданос и  пупитал - ти гувориш? - я! язе моем, приятно мии ас съм макданос. - язе съм стоил. макданос пупитал - онзи дедо с идната ръка деи е? зарат негу съм на тва дередже целио съм маносан. - он избега с една парясница, прудаде ми дворо за един фиш, ма не фиш ут тото, а фиш ут гат и сига язе ше се грижем за теп. макданос не пувярвал, он мислел че скору ше умре пулепвайки пу зъбите на съседскуто магаре. а сега се появил негувия гирои които гу спаси ут танганайците пъплейки нощно време покрай уградата и дебнейки да му накъсат листенцата с беззъбите си усти. стоил расбра за тех и направи куркапани по уграду и засе арападжик ду макданос не за другу а за да има кунпания. дойде месетс април, макданос са разлисти кат палма в алжирски оазис. наближаваше великден, из дворо плъпнаха кози, овце и други такива деликатеси с изтекъл срок на консумацио коит ръсеха барабонки насекъде. изядоха макданос въпреки усвоените животински звуци като лаене ръмжене. листенце не му остана, окастриха гу ебаси. прикаската свършила шо макданос вече бил бонсаи и тва се случило точно ф петък. у страстната седмица на магданос му избили ситни червени листенца. извода къф е? не сейте арпаджик до макданос преди великден.

спетсиалну за blue
труден е живото по празнитсите. преди три гудини небеше такаф, бех зъвъдил над сто кузи ебаси, ма зимо топла даебаем, не кат таз де мина, та ми умури четери батка. тугаз одих пу пазари да ги прудавам и са питшелеше. га закарах на пазаро у с.чернугорово са оказа чи само язе имам офтсе и ярита за продан ебаси, на другите живутнувъди са разбулели ут шаб. фанали шаб, па моите не, оти язе съм хитар и ги ватсинирах със спринтсофка пълна с жълт илатш. ка си изпъчих шкинбето и са ублегнах на гегата виднага дудоха двама дофтури с бели пристилки, прутивугази и дълги галоши загаштващи кулената им ебаси зада ми праят прувирка, и са питат помижду си кък да остановим прублемо? двамата углеждат ситшки пуказания, барат цицките, въприки чи ги придупридих дане барат там. ко търсят ги питам? едино дофтур с по гулемата тимберица ми каза чи пу боцката на вимиту са разбаралу дъл има шап. дългу време мълтретираха айваните и останувиха чи нема шап. тугаз батка ги прудадоф сичките, а сига. агнишку нема, яришку същу, а шап има и то мноу, сичку е у шаб, мое си напраиш шабка. яз приди си мислих чи шаб-а е болез коят оди по жевотнити е кат са фани, четината им сасгъстява кът шабка. затва ни съм са пристиснявал от глупави болязти. те чуждинците ги думъкнаха тез болясти, примирну турските кочове, кат навленат у нашта тиритория да пасат и изплющат некоя наша увца и тъи са придават болястите, язе знам чи турците си убрязват кочовете за по голема плудувитуст. кък гу праят тос фокос низнам. язе идин път пих ракио и риших да търсим ко да резна с ношчето, сграбчих у тъмнуто първото коет скочи,  ма не намерих нищу и пу погрешка си резнах пръста оти ми се привидя кат висулко. и да ви кажем къф извут си напраих, той е никуга не убрязвайте овтсе кът сте пили ракио с цел плудувитуст оти овцата нема нищу за убрязване за разлико от кочо батки.

кев?
за мен кева е друк съртити чичо хсхть(ninja). язе пот кев разбирам примярно да имам сто пруцента калняемост на семената куит съм засял у сандъчетата и кофитшките от кисялу млеко. язе имам огромна кулекция ут такива кофитшки дагиеба, ка пулвината са с по две дупки удтоле а другите немат дупки. язе приди да станем дупколок, дупките ги праих тъй, га запаля къндилото ил свешта у назе зимах пирон фащах го сас клешти чи пари, съвакуплявам три кофятшки, нагревам пироно и го намулвам удтоле. ма сига нахитрех и ги дупбим по друк натшин които нема ви кажем шо е написана на лист и е заскретено. друк кев е примярно козата да руди тризнаци. друк кеф е да уткрииш нещо коет имаш па незнаеш че се яде. глеам язе два декара думати и два пипер батка, а в усновата му никне един плевял, мноу мазен дагоеба, един такъв сфински, ка го плевим гу фърлям на прасето да дъфче и съм забелезал чи оно са усфини. миналята година на гости дуйдоха едни византиици, турих ги да спят у оборо шо не аресвам гърци. праих им селски торизъм дагиеба идиотите кък са кефят гат ги мачкам, та една сутрин си копам синхронно коет значи че с едната ръка копам с другата плевим а с левио крак събирам плевело и го мушкам у една жилязна тиникия да раня прасето. га ме видеха оне гъртси чи плевим са развикаха нещо де не им разбирам, ксис псис некви такия ниразбираеми словусътшетания, та тея кълмуци батка изсипаха железната тиникия на земята, разпилеха е въприки че двама от тех ги положих зад вратовете с мотиката. зеха ми плевелите дагиеба и ги прибараха у найлонки. указа се батка чи те ги ядат, праят си салата а тоз плевел са наричал тученица и бил пулезен. та вчера глеам под тунело пуникнала отново, наврех се едвам едвам настрани у тунело и га бех легнал да ям разбрах чи е фкусна. та тваи кев батка, да ядеш плевели бесплатно. скоро мислим да ги предлагам на пазаро на връзки. ко ши кажеш? ши спичеля пари от плевел, егати кева...
кожи
язе глеам и колим секви животни и оважаван от мен чевек ми зададе вапрос "гаштьо, кво праиш кожите"? туи мноу сложен вапрос, сложен вапрос е що с един рет не мое се утговори. затва тук мое да отговорим що квадратчето у коет пишем са разширява и мое събере доста редуве ебаси. та прудалжавам с онговоро, след кату одерем животното турвам кожо на просторо да съхне три дни. след тва га се вкучани е свалям е е щавим. кожите ги ползвам за изулация както на себе си така на варпурка и на къщата ми како. тва е нов метод на саниране които е измислен лично ут мен и патентован. другу сии да видиш така изулирана кула утвън. нъли? па да не говорим за къщата. та тва ги праим кожите.

и оште нешто... да има ошти нешто. язе имам три декара льотсерна, преди е косях на ръка с кусачка. абе за един ден е окосим, балирам и навирам у плевнята, шо съм бърс в рътсете га косим. па сега ветше не ми требе льотсерна па поникнала даебая. у събута ка се прибрах у 16 часа риших да е укусим и да си напраим кунпостер, оти ми требе тор. на дворо имах три палета с бетонни туфли, разтварих ги за десет митути, зех палетити с една ръка, използвайки паве вместу тсла ги наковах ги и си напраих кунпостер/ оти тслата е ползвам за бръснач. укусих льотсерната използвайки две коси и фърлих у нега. вчера утидох да видим ко е положението у кунпостеро. оно се слегнало ебаси, зарових ръка у тревата до лакътьо, батка да ти кажем у дупко топлу, доста топлу, врялу. винага със задно салту излезнах от сайванто и с три скока вленах у наз да земем термуметора за да прувирим кваи тенпературо у дупку. с рундатфлик шо съм гимнастик понекога са върнах ду конпостеро и го наврех. испуших една копривена цигарка, извадих термометро и он показваши 78 градуса, толкуз колкото моита га съм гимнастиГ. тъй кат съм и експресионист ведно с това че глеам картофи, извадих 8 картофа с палеца на кракът и то с пирует, завих ги е фолио и ги наврех у фурно. ми опекоха се и ядах картофи. и оште нешто довечера ши печа фъстътси в иенаглас заеби.
язе съм каратист и владеем кьокошинкая. кьокошинкая - произлиза от кокошките. твай боен танц на кокошки га ги плющи петело. приди са е казвал кокошидо, ма некви китайци го откраднали и го прекръстили кьокошинкая. та така и азе съм спортист кавратизт.


Читвъртаг
тос ден е за пирне дагоебем, язе приди две гудини бех задал вапрос на чичу сироб, дъл жените от село пирне моат да пирнат на ръка, на дъска да трии ил да блъска с греблото връз козятсите ка хамалян, за да земем булка ут туи интиресну селу кръстено на чистотата. така и чичуто не ми утговори. та зарад негу устанах ирген ебаси. затуи си праим пирне сам секи читвъртаг. сабирам си мръсните дрехи у човали, ут плетените чували батка, сешташ ли са? чуваляте ут въглищата коит си бех зел зимата! у нашто село има канал, същия кът владайска река, ма с таз разлика чи у нашио канал некуи си испускат сиптичната яма га се напълни. испускането гу праят секи петък, то е по график и по седмичен план които исготвят селяните, а кмето го отвърждава и извежда. га бех малък, тос канал беше пресъфнал, та си направих расходка по нега не за другу ми да видим де свършва, ка стигнах до крайо му останових чи свършва у лозето на кмето. /ши уточня шо чичото е много мнителен, и все намира с кво да са заяде с мен, усобено ми се скара с плексигласо кото отразяваше скоростомера - он винаги е бил кмет, от 86 година га беше световното е кмет/. хитар е, то за тва грозда муи колкот сина слива ебаси. та днес ше пирна гашти, два чуваля засетшени гашти са се събрали дагелба, чернеят нешто, сигур зарат въглиштата, ши исперем и човаляте. сношти ядох пълнени чушки, ма люти чушки батка, мноу готяно, за три часа напълних полвин чаша урис с бъркалка за кафе. ама вкусно е, сетих се за тех шо по нашио край под лозови сърми разбираме пълнен грозд с ориз. първу ше настържим сапун на ренде, ши гу турим у боркан, ше стерилизирам 6-7-16минути и веруто е гутово. с него ше пирем. тоз читвъртък дълъг ден дагоеба, не е кат петаго полвинчат ебаси.

гащьо не се стеснява да коли животня. оно сии пруфесия и то по древна ут юриститютките ебаси. за ко да го е жал, и от ко? он толкуз е закоравял късапян чи винаги ги глеа у тъжните пълни със сълзи учички га утреже гръкляно на животинката, даж понекога ги цова и рита у слабините га го испръскат с кръф. гащьо толкуз животня е изколил чи немое да брои до толкос, некъде около гугля е бройко. втшера наточи ножо на каишо, бръснатш е и с нетарпение отшаква да доиде георгьовден че да среже стотина гръкляна. у неговото село он е касапино. га се коли животну у селу гаштьо търсят. турва си мушамяната манта и от пети до шести май е по саседи да играе ножо. коли докат му се истъпи ножо, миналата година тъи се слутши че се истъпи ма дубре чи носеше макетно ножче че да спаси положението. колил и секви животни и е остановил чи ярето и агнето имат почти еднакви предсмъртни гърчове гат им отреже вратлето, с таз разлико че агнето рита един два пъти поече ут ярето, същата разлика кат котка и куче гат са заколяни. честу некои ора използват фразо "скъса ми нервите"кат касапин никуга не е виждал нерви, само един път га утепа едно теле с чук по челото му искочи окото ведно с очнио нерв, ма твай другу шо гу се скъса очнио нерф чевек ши услепее, па гаштьо не е чувал некой да е ослипял че го идосфат. ми тваи ут гаштьо не го е жал. сига ши кажите гащьо е жесток. ми вии не сте ли жистоки ка идете мръфко нагутово без да се запитвате кък е утнет живото? савет, га купувате агня/яре и ку му е счупен черепо начи е гръцко, оне тъи ги трепат кат ги фраснат у десетко с метален чук. дури е виждал техни кланици как са вързани животняте със синджиря и с много пневматични чукове убиват по сто наведнъж. тва неи ли жистоко? ил па у големите кравеферми тук в България как кравите са доживотно вързани за вратовете си, чи немоат се наведат да ядат у аслато кът им се яде, а некав робот им утпуска синжиро три пъти на ден да апват. тъи че не си мислете чи е жисток.
Уточнение: всичко което е написано горе е реалната обстановка с която целта ми е, да Ви накарам да се замислите нужно ли е човек да се запасява с месо, консерви, буркани суджуци, нещо което само човек го прави посредством всякакви жестоки начини за екзекуция на животни отглеждани единствено с цел да бъдат изядени. касапини винаги ще има, дали ще са като измисления Гащьо или автоматизирано, ще ги има. Моля модераторите да ми простят за така изложената истина. Благодаря за вниманието.


селска неволя

дойде време за окончатялното засаждане на разсадо у земята. некои ора са гутови, па язе все оште не съм ебаси. моткам се кът заклещен кумар у кална буца. тас египетска жега коят доде по нашио краи спре растежа на пиперо, домато. га стане нат трииси градоса на ваздуха спира растежо на разсадо, тъи пише у унази книга с дебелите корици. ветше втора седмица нима растеш догиебаа моита селска съшност е остроена да е тшистоплътна, както и моите зеленчутси, язе не фърлям селитра, нит други химии, а расчитам само на слънцето, кои не обича слънчеви думати? глеам на пазаро прудават ут тез хулантските домати, ми то кът гума дагобая, виждал съм как една штайга с таквис думати е истърваха и падна ут камионо на асфалто и нит един думат не са спука ебаси, нит са натърти дагоеба тенискортовата топка. е тва думат лии? таз година съм приготвил шес хиляди коряна домати, ши тура рила, нъслада фантазия и са сифте други видове, reise ут гватемала заеби чесъно. то думатя сии ъмерикански зилинчук кът пиперо, ма тез сортуве са най бързо развиващи. тъи кът не съм закустенял селянин кат спас съм ришил да въдим нетрадиционни думати и чушки. миналята седмитса турих 100 коряня батладжан, турих ги покраяо оти да фаштат кулуратскио брънбар че ми требе. тос батладжан едва отселе, през дениа лежи, вечер става дагоеба мързело нит умира нит са натопорчва. сигур шо е ноф сорд. бел патляджан са води. язе не съм виждал такива бели, ма ши пробвам чичо. тваи земеделиеот мии хоби, арно мии да си ровим с голи рътсе у прясна и обгорела уборска тор. арно мии да праим дупките с палецо за лук, чесън и да боцвам у тех накиснатите у вуда скилитки миналята вечер. кервиз съшто съм приготвил за сяване. неволята мии е таз чичо, спре да расте разсадо и сиге съм в задъдена улитса, задъдена кът моита, бес исхут и са задъдих оти немаше тъбело. нурмално лии от февроари до момента да немам 10 сантоф пипер? вчера пих от мъка, спах дълбоку с хъркане, кашляне и главоболие и днес не мии предпразнично а махморлукуво. тваи е чичо сироб. кво да правя? дъл ше се расхлади времето, та поне на другите празнитшни дни тос месетс да сявам?